Едно решение на Съда на Европейския съюз промени всичко за бързите кредити.

СЕС: И неточно посочен ГПР по потребителски кредит води до връщане само на главницата. На потребителя не се възлагат разноски, когато искът му за връщане на недължимо платеното заради неравноправна клауза, е уважен само частично, тъй като е било невъзможно или много трудно да изчисли вземането си

Не само липсата или неясното посочване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, но и неточното му обявяване – без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по един от серията съществени въпроси, свързани със защитата на потребителите срещу част от най-често срещаните практики на фирмите за бързи кредити, които постави преди малко повече от година съдия от Софийския районен съд (пълния текст на решението на СЕС виж тук).

Така първо СЕС отговаря дали две от най-често използваните от фирмите за бързи кредити „допълнителни услуги“ трябва да се включват в ГПР по кредита. Те са за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако те са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, са част от ГПР.

„Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“, постанови СЕС.

СЕС припомня досегашната си практика, според която строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. И постановява: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.

Така СЕС потвърди, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

И съдът в Люксембург постанови: „Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми“.

Той изрично разяснява, че не може да се изключи възможността потребителят да е длъжен да понесе част от съдебните разноски в случай на частично уважаване на искането му за връщане на недължимо платеното въз основа на обявена за неравноправна клауза, по-специално когато недобросъвестно упражнява правото си на връщане.

„Ако обаче, след като искът за обявяване на нищожност е бил уважен, искането за връщане е уважено само частично, поради това че за посочения потребител е практически невъзможно или прекомерно трудно да определи обхвата на правото си на връщане на тези суми, процесуалната правна уредба, по силата на която същият потребител трябва да понесе част от съдебните разноски във връзка с такова производство, може да го възпре да упражни предоставените му от Директива 93/13 права“, изтъква СЕС.

В решението си СЕС постанови още:

„Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем“.

В обобщение, СЕС посочва кои допълнителни услуги трябва задължително да се включват в общите разходи по кредита и ГПР, а именно:

– приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата;

– отлагане на изплащането на месечни вноски;

– намаляване на размера на месечни вноски.

В почти всички договори за бързи кредити се срещат подобни некоректни, допълнителни услуги като:

–Такси за разглеждане на искане за кредит;
–Такси за бързо одобрение (приоритет);
–Такси за гарант (поръчител);
–Такса за оценка на кредитоспособността;
–Такси при забава на плащане (напр. за изпращане на уведомления, посещения на адрес и т.н.);
– Такси за банкови гаранции.

Oбщите разходи по кредита за потребителя обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. 

В светлината на дадените разяснения съветваме всички потребители, теглили бързи кредити, да прегледат договорите си, защото е възможно е да им се дължи възстановяване на платени суми.

Можете да се запишете се за безплатна консултации с адвокат като изпратете кратко описание на вашия казус, използвайки контактната форма